Einzeltitel
Ако повечето проблеми на българските мюсюлмани могат да се решат прагматично с добра воля, историческото наследство е по-тежко и обременява отношенията между мюсюлманското малцинство и православното християнско мнозинство. Към тях спадат напр. идеологическите противоречия относно идентичността на помаците; дали са ислямизирани българи или отделен етнос с мюсюлманска вяра? Също толкова спорна е и историческата оценка за продължилия почти петстотин години период на османско господство, дали разпространеният термин "турско робство" описва реалността по подходящ начин? Силно запечатани в съзнанието на българските мюсюлмани са предприетите спрямо тях многобройни опити за асимилация през 20 век от страна на българската държава. Само така нареченият възродителен процес непосредствено преди падането на комунистическия режим през 1989 г. с насилствена смяна на арабските имена с български доведе до масово изселване на няколкостотин хиляди мюсюлмани предимно в Турция. "До днес не е имало правно преосмисляне на възродителния процес и не се е състоял опит за обезщетение", критикува Антони Георгиев потискането на тази трагична част от българската история.
"Време е българските и турски историци да седнат на една маса и заедно да напишат обективната история на онова, което се е случило на Балканите", предлага мюфтия Бейхан Мехмед. Неправителствени организации като Българският хелзинкски комитет (БХК) отдавна отправят такова искане. "Българската образователна система трябва да се отвори; за ромите и турците трябва да има учебници и обучение на родния им език. Това може да бъде основата за това, в следващите десет години да се напишат учебници, в които терминът ´турско робство` да се замени от ´османско господство`", казва Юлияна Методиева. В началото на 90-те години тя е съосновател на Българския хелзинкски комитет, дълги години е главен редактор на органа на БХК "Обектив" и днес е главен редактор на онлайн портала www.marginalia.bg.
"Ние помаците сме първите мюсюлмани в Европа", казва основателят на Европейски институт ПОМАК Ефрем Моллов. Преди няколко години неговата книга с неконвенционални провокативни тези за произхода на помаците скандализира българската общественост. Противно на господстващото мнение, което се преподава, Моллов не смята помаците за ислямизирани българи по време на турското господство, а за отделен народ, който е бил мюсюлмански много преди завладяването на страната от османците. Книгата на Моллов няма научен характер, тя по-скоро е неговият памфлет в спора за етническото самоопределяне на помаците. Според теорията на Моллов помаците практикуват по-древен ислям от арабския. Подобно на християнството и арабският ислям се е разцепил на различни фракции като сунити, шиити, уахабити и салафити. Помаците никога не били възприели това разделение. "Ние помаците практикуваме нашата вяра и до днес така, както сме я приели дълго преди Османската империя и точно това имамите, които са завършили образованието си в арабски университети, не желаят да приемат, а искат да променят", казва Ефрем Моллов.
През изминалите години непрекъснато се появяваха медийни репортажи за арабски фондации, които още през 90-те години са били мисионери на своя ислям, различен от по-ортодоксалния български ислям. Част от християнското мнозинство сред населението се опасява, че издигнатите или реставрирани с арабски средства джамии могат да се превърнат в развъдници на ислямистки сили. Нашето журналистическо теренно проучване няма претенцията да разследва доколко обвинението на българската Главна прокуратура в процеса от Пазарджик е правдоподобно и дали в България действително има радикален ислям, както твърдят медиите. Но този въпрос естествено беше повдиган непрекъснато в нашите разговори.
