Доклади за събития
Форума бе открит с поздравления от проф. д-р Божидар Андонов, професор по омилетика и религиозна педагогика, както и от доц. д-р Александър Омарчевски, декан на Богословския факултет, и д-р Марко Арнд, ръководител на бюрото на фондация Конрад Аденауер в София. Конференцията, коиято се проведе в общо четири модула, обсъди няколко основни теми: църковно-социалното учение и християнската социална етика в съвременното общество, обществената роля на Църквата, мястото на християнската религия в политиката – правовата държава и демокрацията, Църква и капитал – за социалното пазарно стопанство.
В първия модул на конференцията "Църковното социално-етическо учение и християнската социална етика" като лектори се явиха проф. монсеньор д-р Петер Шаленберг, директор на Католическия център за социални науки в Мьонхенгладбах, проф. д-р Барбара Халенслебен от университета във Фрибур, Швейцария и доц. Костадин Нушев, преподавател по нравствено богословие в Богословския факултет при Софийския Университет. Като увод в темата, проф. монсеньор д-р Петер Шаленберг говори за произхода и значението на църковното социално-етическо учение и християнската социална етика, а проф. д-р Барбара Халенслебен направи първо сравнение между възгледите върху тези две теми в католицизма и в православието. След това доц. Костадин Нушев, уточни до колко и в какъв вид социалната етика съществува в България. Тук той подчерта, че дори тя да е в начална фаза, най-важните християнски принципи са милосърдието и справедливостта. В последвалата дискусия се обърна внимание и на въпроса каква е позицията на Българската Православна Църква спрямо бежанската криза.
Втория модул беше на тема "Обществената роля на Църквата". Според г-н Кристоф Краус, научен референт на Католическия център в Мьонхенгладбах, църквата като институция за разпространение на ценности, като критичен обществен помощник и като съпричастна институция с обществена съотговорност, изпълнява най-вече ролята на „морален играч“ в светското общество. Д-р Хуберт Висинг, ръководител на работна група "Църква и общество" към Централния комитет на католиците в Бон даде за пример ролята на църквата в Германия. Там преобладава система на „кооперативно разделение“ на църквата от държавата, което се изразява например във финансирането на църквата и в субсидираното изпълнение на държавни задачи от страна на църквата в множество сдружения и организации. Последва доклад от доц. д-р Павел Павлов, преподавател по историческо богословие, където той показа къде в човешката история се вижда връзката между църквата и държавата. Той също обърна внимание и на това къде са разликите между секуларизацията в западните държави и секуларизацията породена от комунистическото минало. Последно проф. д-р Божидар Андонов, разясни по подробно ролята на православната църква в България. Това породи дискусия относто въпроса как една по-активна християнска социална етика може да се реализира и у нас.
Следобедната сесия на тема "Да бъдеш християнин в политиката - за правова държава и демокрация" започна с изказване от проф. д-р Холгер Заборовски от философско-богословското висше училище в Фалендар. Той анализира най-общо взаимотношенията между дръжавата и църквата както и предпопочитанието на християнската църква към либералната демокрация. Последва доклад на проф. д-р Ханс-Йоахим Лаут, професор по сравнителна политология и систематично учение в университет във Вюрцбург, в който той представи критерии, нужни за функционалното развитие на демокрацията. В този контекст той назова свободни и тайни избори и референдуми, организационни и комуникационни свободи, свободен достъп до правната система, както и ефективно управление на местно и национално ниво. Като най-слабо развита сфера в България той посочи правната система и призова за незабавни реформи в нея. Впоследствие и г-н Господин Тонев, германист и изследовател в областта на социалното пазарно стопанство и ценностните основи на политиката, разясни процеса на прехода към демокрацията в България и обяви като голяма загуба липсата на поне едха християн-демократична политическа партия. Проф. Христо Тодоров от Философския факултет на НБУ говори за общите ценности на църквата и държавата и какво те биха могли да научат един от друг. В последвалата дискусия доминира пак бежанската криза – какво може и какво трябва Европа да направи за разрешението ѝ?
Четвъртата и последната част на конференцията разгледа проблемите по темата "Църква и капитал - за социално пазарно стопанство". В нея д-р Арнд Кюперс от католическия център в Мьонхенгладбах показа къде има допирни точки или връзка между църквата и капитала и как главните принципи на социално пазарно стопанство могат да се открият и в християнското учение за собствеността. Като пример той даде Германия, където в конституцията §14.2. е казано, че собствеността задължава и изпозването ѝ трябва да допринася същевременно за благото на обществото. Последва и детайлно разяснение от Михаел Зендкер, научен сътрудник в института по икономическо образование към университета в Мюнстер, за основните принципи на социалното пазарно стопанство и пътя по който то се е развило в Германия. Впоследствие г-н Тонев анализира дали и как този пазарен модел би могъл да просъществува в България.
Конференцията бе закрита с обобщение от проф. д-р Гидо Фергаувен, директор на Института за икуменически изследвания и бивш ректор на университета във Фрибург в което той изрази искрената си надежда, че тази продуктивна конференция е била само началото на поредица следващи кооперативни мероприятия между Католическата Църква и Българската Православна Църква. На следващия ден за чуждестранните гости бе организирана информационна екскурзия до Рилския Манастир, където те имаха възможността да разгледат манастира, да научат повече за неговата история и да проведат разговор с игумена Епископ Евлогий.