Asset-Herausgeber
Конрад Аденауер
Asset-Herausgeber
Конрад Аденауер (5 януари 1876 в Кьолн — 19 април 1967 г. в Рьондорф, край Кьолн) е първият канцлер на Федерална република Германия (ФРГ).
Аденауер е третото от пет деца в католическо семейство с ограничени материални възможности. След зрелостния изпит през 1894 г. следва право и икономика във Фрайбург, Мюнхен и Бон. Впоследствие работи в прокуратурата, а по-късно като адвокат и съдия.
Израсъл и възпитан в духа на хуманистичните католически ценности, през 1906 г. Аденауер става член на Партията на центъра . От 1917 до 1933 е кмет на град Кьолн, а от 1920 до 1933 г. ежегодно е избиран за президент на Държавния съвет на Прусия. През 1933 г. националсоциалистите свалят Аденауер от кметската длъжност. Той е подложен на репресии, заплахи и арести. През 1933-34 г. се укрива в манастира Мария Лаах. След атентата срещу Хитлер през 1944 г. Аденауер за три месеца е задържан от Гестапо.
След края на Втората световна война Аденауер, въпреки напредналата си възраст, прави бърза и главоломна политическа кариера. Решаващи за това са неговата жизненост, богатият му политически опит и не на последно място обстоятелството, че умее да се изразява ясно и разбираемо за всеки.
През 1945 г. отново е кмет на Кьолн. За много кратко време Аденауер поема всички ръководни постове в новообразувания Християндемократичеки съюз (ХДС). През 1948 г. е избран за председател на Парламентарния съвет, натоварен с изработването на новата германска конституция.
Аденауер е избран за първи канцлер на ФРГ през 1949 г. и остава на този пост до 1963 г. От 1950 г. до 1966 г. е председател на ХДС. От 1951 до 1955 г. Аденауер изпълнява и длъжността външен министър. Като канцлер Аденауер е противник на социалистическите идеи и отхвърля егалитарните масови общества. Той е застъпник на индивидуализма и правовата държава. Според него държавата трябва да осигури на гражданите свобода за независимо лично духовно и икономическо развитие при строго спазване на закона.
В центъра на вниманието на Аденауер стои преди всичко външната политика. Той разглежда разширението на комунизма в Европа като директна заплаха за Запада и неговите ценности и не вярва във възможността за мирно съвместно съществуване на западната демокрация и тоталитарния комунизъм. В резултат на това енергично подкрепя създаването на НАТО. Аденауер поставя началото на формирането на въоръжени сили на ФРГ и влизането на страната в НАТО. Чрез т. нар. „Германски договор“ със САЩ, Великобритания и Франция той по същество постига прекратяване на окупационния статут на Германия. През 1955 г. при посещение в СССР Аденауер успява да издейства освобождаването на последните германски военнопленници.
Една от най-големите исторически заслуги на Аденауер е помирението с Франция, чиято кулминация е подписването на Германо-френския договор през 1963 г. Важен фактор за това са добрите му лични отношения с генерал Шарл де Гол. Според Аденауер германо-френското сближение е ключов фактор за европейското обединение. Заедно с политици като французина Роберт Шуман и италианеца Алчиде де Гаспери, Аденауер е радетел за европейско сътрудничество. Без неговата дейност съвременният Европейски съюз би бил немислим.
Голям ценител на класическата музика и живописта, както и страстен градинар, в личния си живот Аденауер е непретенциозен и крайно дисциплиниран.
Аденауер е най-крупният политик на Германия след 1945. Заслугите му за изграждането, свободата и демокрацията на следвоенна Германия и Европа са огромни. Според общоприетите схващания неговите големи исторически постижения са утвърждаването на демокрацията във ФРГ, твърдото обвързване на Германия със Запада, икономическият възход и модернизацията на страната, възстановяването на политическия и морален кредит на Германия и изграждането на ХДС като партия. Аденауер налага Лудвиг Ерхард — „бащата на социалното пазарно стопанство“ — като министър на икономиката.
През ноември 2003 г. в рамките на телевизионна поредица Конрад Аденауер е избран от широката публика за най-великия германец на всички времена.