Доклади от различните страни
Носещите колони на Европейския съюз
Уважаеми гости, скъпи приятели, скъпи господин фон Белов,
От името на нашия председател проф. Берхард Фогел и на председателството на фондация „Конрад Аденауер” искам да ви приветствам най-сърдечно с добре дошли във вила „Ла Колина”.
Намираме се в помещение, в което най-големият германски държавник на XX век Kонрад Аденауер е разговарял с високопоставени гости от Европа и Америка върху бъдещето на Европа. Тогава, в периода от 1959 до 1966 година, обединяването на Евроpa в мир и свобода изглеждаше като утопия. За Конрад Аденуаер още тогава обединението на Европа не е изглеждало утопично, а е било една визия, която е могла да бъде реализирана посредством политически разум, правилна политика и с много търпение.
Когато ръководството на фондация „Конрад Аденауер” реши през 1977 година да купи вила „Ла Колина” и този прекрасен имот, имаше желанието и надеждата, че тя ще се превърне един ден в място на срещи за всички европейци. Мотото на Аденауер „Европа трябва да бъде създадена” остана за нас завет и задача.
В този смисъл, скъпи приятели, искам да ви благодаря най-сърдечно, че приехте нашата покана и че можем заедно да разговаряме за „Носещите колони на Европейския съюз”.
Скъпи приятели,
Един от най-хубавите спомени от моята 20 годишна дейност в Европейския параламент е денят 8 май 1985 година. Тогава пред нас европейските депутати говори 40 президент на САЩ Роналд Рейган. В своята велика реч той каза между другото:
„Най-съкровеното ми желание е през следващия век да има една свободна Европа.”
След това добави:” Пред нас има много работа, която наподобява строежа на катедрала. Приятели мои, тази катедрала е Европа и тя продължава да изпуска своите лъчи.”
Кои са носещите колони на тази катедрала?
Как изглеждат плановете й за строеж?
Какви са целите, шансовете, изискванията?
Какво са искали и какво искат строителите, обитателите и посетителите?
Тези въпроси се намират във връзка с основните нужди и жизнените изисквания на хората. От резултатите на световните допитвания до обществото менние става ясно:
Хората искат да бъдат приведени под общ знаменател – сигурност и благосъстояние.
Сигурност означава: мир и свобода, премахване на насилието и подтисничеството, гаранции за човешки права и функционираща демокрация. Благосъстояние означава: най-добро използване на недостатъчните ресурси на обществото чрез ефективност на работата и политическа стабилност; благосъстоянието на е самоцел, а социално-икономическа основа за жизнен стандарт, културен напредък, хуманитарни помощни акции на еврепейците в световен мащаб.
За да можем да изпълним изискванията за един достоен човешки живот на европейците, архитектите и строителите на Европейския съюз са измислили четири принципа, подобно на четири носещи колони за оформянето на нашата обща къща:
1/ Правовата държава като основа на хуманността и гаранция на правата на човека
2/ Парламантарната демокрация, т.е. законност и политическо участие на гражданите на Съюза
3/ Федералният строеж на държавата, т.е. субсидиарност и изграждане отдолу нагоре
4/ Социалното пазарно стопанство, т.е. ефективност и солидарност
Тези колони и принципи на ЕС са необходими, но не достатъчни основи и стабилизатори за един достоен човешки живот на европейците през XXI век. Трябва също така да вземат под внимание специфичните изисквания и обоснования на интеграцията, като и проблемите и перспективите на близкото бъдеще.
Логиката и последователността на европейската интеграция
Латинската дума за integration има смисъла на възобновяване на едно цяло. В социалната сфера използването на понятието „интеграция”ознтачава обратното на упадък и стагнация.
Реалната логиката на интеграцията
Интеграцията като обновление или възобновяване на едно цяло става необходима, когато частите на цялото не са вече смислени и не могат да съществува повече без интеграция. Реалната логика на европейската интеграция трябва да се обоснове чрез тази необходимост. Във века на глобализацията националната държава и националното стопанство престават да бъда достатъчното пространство за действие с цел решаване на трансграничните проблеми. Тук можем да приведем достатъчно примери:
1/ Проблеми, чиито обем надхвърлят възможностите на националната държава и нейните ресурси /напр. големите научни изследвания/
2/ Проблеми, които по своето естество са трансгранични /напр. екологията/
3/ Проблеми, които изискват взаимни интереси на няколко държави, както и общи решения на проблемите /напр. тероризъм, международна престъпност и пр./
Историческата логика на интеграцията
Реалната последователност на европейското обединение образува едно цяло с историчката логика, която произтича от развитието и поуките на историята. През 1784 година голямият философ Имануел Кант публикува своя труд „Към вечния мир”. В това голямо произведение на европейската духовна история той настоява за един мирен съюз /foedus pacificum/, който се различава от обикновения мирен договор /pactum pacis/в смисъл, че последният има за цел да предотврати само една война, а първият да предотврати завинаги всичи войни.
Европейскитя съюз е един мирен съюз в духа на Имануел Кант. След жестоките граждански войни в изпълнените с войни векове на европейската история днес европейският мирен съюз е необходима и неотменна колона на европейската интеграция.
Икономическата логика на интеграцията
В своята книга, публикувана през 1776 година в Лондон със заглавие „Причини за благосъстоянието на народите” шотландския философ и икономист Адам Смит описва разделението на труда като съществена основа за повишаващата се продуктивност и социално-промишлен напредък. Интензивността и ползата от разделението на работата нарастват с увеличаването на пазара. Общият пазар на ЕС заедно с една стабилна обща валута се превръща в носеща колона на ЕС. Лудвитг Ерхард, бащата на социалното пазарно стопанство, беше казал: ”Цената на човешкия труд расте с разширяването на икономическата сфера.” Обединяването и общото използване на прогресивните сили, напр. в една общоевропейска политика на научните изследвания, биха се превърнали във фактор на успех в световната надпревара.
Европа в епохата на глобализация
Транформация, съревнование, икономичност и конкурентноспособност са основните понятия на много критикуваната, но неотменима глобализация. Бъдещето на европейците почива не само, но също и върху глобалната конкурентно способност на Европа. Предимствата на европейския вътрешен пазар днес се резултата от:
-Насърчващо производството раздeление на труда
-Една относително добра инфраструктура, който обаче трябва значително да се подобри и разшири
-Общ правен ред
-Обща валута, чиято стабилност обаче трябва да се пази в особена степен.
Тези фактори за успех са днес и утре неотменими предпоставки за една конкуртноспособност в световен мащаб.
Глобалната конкуренция днес е:
1.Конкуренция по отношения на цените и себестойността
2.Конкуренция по отношение на инновациите и качеството
3.Конкуренция по отношение на времето
Свързаните с това въпроси са следните:
1.Кой работи по-ефективно?
2.Кой има предимство по отношение на креативност, технологии и качество?
3.Кой е най-бърз на пазара, кой предлага продуктивни решения на проблемите и притежава по-добрите пазарни стратегии?
За всички тези задачи и цели важи обаче определението на големия европейски учен Тома Аквински /1224-1274/, който е писал още преди 740 години:
”Обединената сила е по-ефективна за постигането на успех, отколкото ако сме разделени и разпокъсани”.
Европа-вчера и утре
Преди сто години европейските колониални сили притежаваха или контролираха 80% от повърхността на земята. Европейското население е било 25% от цялото световно население. Всеки четвърти е бил европеец.
След 50 години, ако прогнозите за нарастване на населението се окажат верни, на нашата земя ще живеят 10 милиарда души, от които около 500 милиона европейци. Ако тогава се създаде едни световен парламент, с бариера за влизане в него 5%, то тогава вероятно европейците няма да са представени в него. Трябва обаче да сме предпазливи със спекулациии от този род. Тук би бил уместен стих от Вилхем Буш:
„Изненадите стават винаги там, където ги очакваш най-малко”
Европа е повече от количество. Европейския световен ред трябва да се разглежда качествено, а не количествено. Това важи не само за миналото, но и за бъдещето.
Така например представата за един бъдещ митнически съюз на Северна Америка /САЩ и Канада/ и на ЕС в момента все още не са актуални, но биха могли да станат след 20 или 30 години.
Европа е била винаги една динамична сила.
Това трябва и за в бъдеще да остане така.