Доклади за събития
Коференцията се откри официално с поздравления от проф. Румяна Стоилова, директор на Институт за изледване на обществата и знанието при БАН, както и с поздравления от Стефан Воденичаров, Председател на Българска Aкадемия на науките и от Зорница Русинова, зам. Министър на труда и социалната политика на Република България. Всички те подчертаха приноса на средната класа за стабилноста и икономическия просперитет на страната, както и акцентираха важноста на тази конференция като платформа за обмен между научната и политическата сфера.
Първия дискусионен панел бе открит с доклад от страна на проф. Михаел Гебел от университета в Бамберг. Той изложи различните дефиниции на понятието „средна класа“, показа по кои индикартори се определя принадлежността към нея и подчерта в този контекст най-вече значението на образованието. На края на своя доклад той показа и резулатати от някои емпирични изследвания на средната класа в Германия и Европа. След това проф. Румяна Стоилова представи такива изследвания на средната класа в България, която в сравнение с другите класи продължава да бъде не достатъчно развита. Тя обърна най-вече внимание на социално-икономическите фактори, които определят принадлежността към средната класа, като например нивото на образование на родителите, което корелира нивото на образование на децата. Това само по себе си определя както количеството на бъдещите доходи на един млад човек, така и вида на трудовата му заетост. Като област нуждаеща се от още изследвания проф. Сотилова посочи възможноста за преминаване от една социална класа в друга. Последва доклада на проф. Пепка Бояджиева отнасящ се до културата на дарителство за образование в България, част от социологията която до сега остава малко позната.
Втория дискусионен панел бе открит с преглед на най-важните публикации в изследването на средната класа в България. Тук проф. Валентина Миленкова подчерта най-вече приноса на публикациите на проф. Николай Тилкаджиев за социалните науки в България. Последва презентация от страна на проф. Юко Никула от хелзинкския университет, който разгледа тенденциите в развитието на средната класа във Финландия, най-вече пред модернизацията на технологиите. Третият доклад постави въпроса за така наречената „етническа нисша класа“. Политологът Петър Чолаков обърна внимание на факта, че етническата група на ромите в България продължава да бъде социално и систематично дискриминирана и така намалява възможноста на голяма част от тях да преминат в средната класа. Във втората част на панела д-р Стефан Николов обърна внимание на ролята и значението на фондациите, подкрепящи науката и научните изследвания за социалната мобилност. На края последва изказване от проф. Румяна Желева, която разясни модела на германския капитализъм, който по своята същност е социална пазарна икономика, и обсъди идеята той да бъде пренесен и в България.
В последната част на конференцията, на 5-ти ноември, бяха разгледани различни аспекти свързани със средната класа. Проф. Мартин Табаков обърна внимание на партийната система в България и къде в нея се орентира електората на средната класа. Доц. д-р Емилия Ченгелова обърна внимание на дисбаланса и основните предизвикателства между образованието и пазара на труда в България през 2015 година. От друга страна д-р Христина Амбарева обърна внимание на връзката между пост-материализма и средната класа и подчерта значението на социалната мрежа за изграждането на политическа гражданска инициатива. Последваха презентации на д-р Юлия Дончева, която обърна внимание на предизвикателствата пред младите хора по европейската програма “Еразъм+”, както и представянето на проекта „Образование по екопредприемачество в три извънстолични университета“ като опит за изследване от Анна Върбанова. На края д-р Светлана Стаменова анализира промените в субективната идентификация на средната класа в някои пост-социалистически европейски страни за периода 1990 - 2009/10, а д-р Цочо Златков обърна внимание на някои от проблемите и митовете относно модерната средна класа в Българя.
Всеки дискусионен панел бе последван от множество въпроси и изказвания от страна на аудиторията, така че се оформиха много интерсни дискусии. Като основни теми могат да се посочат: изследователските методи на социалните науки в България сравнени с тези на Германия и Финландия, тенденциите на развитие на средната класа, значението на образованието, както и въпроса как средната класа в България може да бъде подкрепена.
Das Miteinander der Generationen ist die Grundlage unserer Demokratie
Mongolische Regierung tritt zurück
Gemeinsam vereinsamt? – Einsamkeit als gesamtgesellschaftliche Herausforderung
Lebensstilvielfalten vor der Bundestagswahl 2021
Informalität auf dem Arbeitsmarkt und Sozialpolitik in Lateinamerika